1. Бодибилдъра с “голямо сърце”
Дон Р. (истинското му име не е това) е елитен билдър на аматьорско равнище, който се е класирал сред първите пет в своята категория в националния ръгби шампионат на Нова Зеландия. Преди четири години той спешно постъпва в болницата, след като в продължение на две седмици изпитва стомашен дискомфорт и затруднения с дишането.
Дон споделя на лекарите, че допреди година е използвал анаболни стероиди, и че има диагностицирана кардиомиопатия – заболяване на сърдечния мускул. Изследванията не показват друга опасност, с изключение на уголемено сърце – нормално явление при атлетите, които тренират интензивно.
Година по-късно Дон се връща в болницата. Дишането му е още по-затруднено, липсва му енергия. Вече четири месеца не може да тренира, а от 23 години посещава неотменно залата. Признава пред докторите, че преди четири години ежедневно е инжектирал по 250 милиграма тестостерон в делтоидните си мускули в продължение на шест седмици. Преди състезание минавал на режим от различни диуретици като Lasix, Aldactone и тиазид, за да се изчисти от излишната вода.Според негов познат Дон премълчава и че е използвал хормон на растежа. Бащата на Дон е претърпял няколко сърдечни удара, така че наличието на генетично влияние е предположимо.
Изследването показва, че сърцето му има намалена активност на изпомпване, с обем на изпомпената кръв показващ сърдечна недостатъчност. Лекуват Дон с диуретик и го изписват от болницата с преносим дефибрилатор, с който да се предпази от внезапна смърт.
Няколко дни по-късно Дон се връща в болницата, наддал с шест килограма, задържащ вода в дробовете, едва поемащ си въздух – индикатори на сърдечна недостатъчност. Лекарите го предлагат като кандидат за сърдечна трансплантация. Окончателната им хипотеза е, че високата употреба настероиди и пептиди (хормон на растежа) в комбинация с тренировките е увеличила размерите на сърцето на бодибилдъра, но без да компенсира функциите му. След като той е продължил тренировките, въпреки предупрежденията за опасност от сърдечен удар, натоварването е влошило нестабилното му състояние.
Няколко дни по-късно Дон се връща в болницата, наддал с шест килограма, задържащ вода в дробовете, едва поемащ си въздух – индикатори на сърдечна недостатъчност. Лекарите го предлагат като кандидат за сърдечна трансплантация. Окончателната им хипотеза е, че високата употреба настероиди и пептиди (хормон на растежа) в комбинация с тренировките е увеличила размерите на сърцето на бодибилдъра, но без да компенсира функциите му. След като той е продължил тренировките, въпреки предупрежденията за опасност от сърдечен удар, натоварването е влошило нестабилното му състояние.
2. Флекс Уилър едва оцелява, благодарение на бъбречна трансплантация
Четирикратният победител на "Arnold Classic" Кени “Флекс” Уилър тренира от 18 годишен и още тогава започва да употребява анаболни стероиди.“Всички го правеха, никой не го смяташе за нещо опасно”, пише той в своята автобиография.
На 38 години той от доста време не е професионален бодибилдър, но продължава да употребява стероиди – само че катаболни, с които се възстановява от бъбречна трансплантация. Убеден е, че болестта му е наследена генетично, но продължителната употреба на хапчета и инжекции я е отключила преждевременно. “Тъжно и иронично е, че съм стигнал до този етап, в който не искам повече да взимам стероиди, но се налага просто за да съм жив” - признава той.
Когато все още се състезава, няколко пъти подред е попадал в болница с мъчителни болки след прекаляване с диуретици. Флекс Уилър прави опит да спре допинга през 1997 г., но не успява. През 2000 г. е диагностициран с фокална сегментална гломерулосклероза – бъбреците му изпускат протеините от кръвта в урината. Решава да започне да се състезава “честно” – като натурален атлет. През 1998 и 1999 г. той финишира втори на “Мистър Олимпия”, и трети през 2000 г. Но през 2002 завършва едва седми, след като е тренирал без стероиди. Тежи 96 кг, а предишното му тегло е 108 кг. От атлет, който някога диша във врата на Рони Колман, той се превръща в“смаляващия се бодибилдър”.
Състоянието на бъбреците му се влошава и се налага трансплантация. Тя е успешна, но след нея следват още пет операции, които го поставят на терапия с девет различни медикамента – както казва той,“по-смъртоносни от който и да е стероид, който съм взимал”. Това, накратко, е тъжната история на шампиона Кени "Флекс" Уилър.
На 38 години той от доста време не е професионален бодибилдър, но продължава да употребява стероиди – само че катаболни, с които се възстановява от бъбречна трансплантация. Убеден е, че болестта му е наследена генетично, но продължителната употреба на хапчета и инжекции я е отключила преждевременно. “Тъжно и иронично е, че съм стигнал до този етап, в който не искам повече да взимам стероиди, но се налага просто за да съм жив” - признава той.
Когато все още се състезава, няколко пъти подред е попадал в болница с мъчителни болки след прекаляване с диуретици. Флекс Уилър прави опит да спре допинга през 1997 г., но не успява. През 2000 г. е диагностициран с фокална сегментална гломерулосклероза – бъбреците му изпускат протеините от кръвта в урината. Решава да започне да се състезава “честно” – като натурален атлет. През 1998 и 1999 г. той финишира втори на “Мистър Олимпия”, и трети през 2000 г. Но през 2002 завършва едва седми, след като е тренирал без стероиди. Тежи 96 кг, а предишното му тегло е 108 кг. От атлет, който някога диша във врата на Рони Колман, той се превръща в“смаляващия се бодибилдър”.
Състоянието на бъбреците му се влошава и се налага трансплантация. Тя е успешна, но след нея следват още пет операции, които го поставят на терапия с девет различни медикамента – както казва той,“по-смъртоносни от който и да е стероид, който съм взимал”. Това, накратко, е тъжната история на шампиона Кени "Флекс" Уилър.
3. Смъртта на Андреас Мюнцер разтърсва света на бодибилдинга
Австрийският атлет с изумителна мускулна дефиниция, който се прекланя пред Арнолд Шварценегер, тренира безспирно (постоянно е в състезателна форма), и в периода 1991-1996 г. шест пъти подред участва на “Arnold Classic”, приживе приема смъртоносни количества суплементи, стероиди, пептиди и диуретици, за да постигне своята “нечовешка физика”. Няма дрога в бодибилдинга, която да не е взимал.
При последното си състезание в живота на “Arnold Classic” 1996 г той приема медикамент за сгъстяване на кръвта с цел да провокира свръхкомпенсация на гликоген в мускулите си, за да изглежда по-плътен. Обратният му полет до Германия го дехидратира. След кацането той започва прием на течности, но вече в състояние на пълна дехидратация и неестествено сгъстена кръв, черният дроб практически сестопява в тялото му. Болките в стомаха, които от месеци го тревожат, се превръщат във вътрешен кръвоизлив. Лекарите го оперират и спират кървенето, но след черния дроб си отиват бъбреците. Сърцето му – хипертрофирало до два пъти по-голям размер от това на нормално развит мъж, последно спира на сутринта. Мюнцер умира само на 30 години, дал най-доброто от себе си, но останал непризнат от съдиите. В тялото му са намерени следи от 20 различни субстанции.Идолът му Шварценегер изпраща картичка на погребението с думите “Последно сбогом към един приятел.”
4. Мохамед Беназиза става жертва на спортната медицина
Великолепният алжирски атлет през 1990 г. се класира шест пъти на първо и един път на второ място в състезанията на Международната Бодибилдърска Федерация (IFBB). На 4 октомври 1992 г. е намерен мъртъв в хотелската си стая, броени часове след като е спечелил първото място на IFBB Grand Prix Холандия, и се е оплаквал от болки в гърдите и затруднено дишане.
.jpg)
Момо, както му казвали на галено, е ималхиперкалемия – прекалено високо съдържание на калий в кръвта. Преди състезанието той се храни с големи количества храни, богати на карбохидрати и калий, същевременно приемайки фармацевтични диуретици, които го обезводняват и предизвикват задържане на калийя в кръвта. През оставащите два дни преди състезанието той не поема никакви течности, като консумира огромни количества ябълки, за да набави липсващите флуиди. Същевременно приема Алдатон и Алдактазид, в някои случаи и допълнителни диуретици, ако е необходимо – както в случая. Смъртта е предизвикана от летална инжекция с калий, направена от дезинформиран за състоянието му доктор, който го третира като хипокалемик, вместо като хиперкалемик и допуска фаталната грешка да не измери количествата калий в кръвта на Момо. 5. Култовият бодибилдър Азиз “Zyzz” Шавершян умира от сърдечен удар в сауна едва на 22 години
Историята на Zyzz, както се нарича той в кибер пространството, е класически сюжет за хилав и неуверен в себе си тийнейджър – типичен ектоморф, който хваща тежестите и за четири години трансформира тялото и живота си, като в процеса си спечелва и десетки хиляди последователи, които искат да бъдат като него. Покойният билдър неведнъж е разказвал на жадните слушатели за стероидните си цикли и е прочут със своя непризнаващ граници стил на живот – включващ нон-стоп купони, мацки, алкохол, кокаин и други стимуланти.
Защо един човек на 22 години умира от сърдечен удар? Потенето в сауната предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, което натоварва сърцето. Рязкото покачване на маса без компенсация с функционалност, до което довеждат стероидите, също поставя сърцето под ужасен стрес. Спекулира се, че при аутопсията на Zyzz са били открити и следи от кокаин, който е силен стимулант. И накрая, Шавершян има лоши гени по отношение на сърцето, тъй като семейството му има история на сърдечни проблеми. Оказва се, че е имал недиагностициран миокарден дефект, които е започнал да се проявява в последните месеци преди внезапната му смърт. Този бодибилдър вероятно е бил обречен да умре млад от самото начало, но бихме могли да твърдим, че изборите му по отношение на фитнес и стил на живеене са съкратили живота му с поне десет години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар